1. Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.
2. А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на "Божеството", "Но" "които" всички са дело на художници; "Сами" те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.
3. Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим "губещ се" из комин.
4. Но Аз съм Господ твой Бог от "времето когато беше ти в" Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.
5. Аз съм познал "ходенето" ти в пустинята, В много сухата земя.
6. Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.
7. По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;
8. Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.
9. Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.
10. А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?
11. Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.
12. Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.
13. Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.
14. От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти "сила"? "Колкото за това", Аз няма да видя разкайване.
15. Ако и да е той плодовит "повече" от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; "Неприятелят" ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.
16. Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.