1. Тогава Иов в отговор рече:
2. Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3. Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4. И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5. Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6. Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7. Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8. Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9. Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10. Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11. Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12. Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13. Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14. Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15. Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16. Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17. Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18. О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19. Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20. Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21. Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22. Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.