1 Царе, Chapter 8

1. Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.    2. Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.    3. Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха "та отиваха" след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.    4. Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха:    5. Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.    6. Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.    7. А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.    8. Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе.    9. Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.    10. Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.    11. Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му.    12. И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и "ще ги поставя" да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.    13. Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.    14. И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.    15. Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.    16. И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.    17. Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.    18. В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.    19. Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,    20. за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.    21. И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.    22. А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.