2 Коринтяни, Chapter 5

1. Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.    2. Понеже в тоя "дом" и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,    3. стига само, облечени "с него", да не се намерим голи.    4. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.    5. А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог "на това".    6. И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,    7. (защото с вярване ходим, а не с виждане).    8. - "понеже, казвам", се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.    9. Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.    10. Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.    11. И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.    12. С "това" не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.    13. Защото, ако сме "отишли до" крайности, то е било за Бога; или ако "сега" умерено мъдруваме, то е заради вас.    14. Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;    15. и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.    16. Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече "така Го" не познаваме.    17. За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.    18. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;    19. сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше "на човеците" прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.    20. И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим "ви" от Христова страна, примирете се с Бога,    21. Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.