1. Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2. И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3. И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4. И Яков каза на "овчарите": Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
5. И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
6. И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.
7. А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.
8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
9. Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.
10. А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.
13. А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава "Яков" разказа на Лавана всичко.
14. И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И "Яков" живя при него един месец.
15. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.
16. А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,
17. на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
19. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
20. И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25. Но на утринта, ето че беше Лия. И "Яков" рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27. Свърши "сватбарската" седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28. И Яков стори така; свърши седмицата с "Лия и тогава Лаван" му даде дъщеря си Рахил за жена.
29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30. И "Яков" влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на "Лавана" още седем години.
31. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
32. И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
33. И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.
34. Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.
35. И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.
| 
