1. Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -
2. Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3. Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4. Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5. Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,
6. И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността "си". Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7. Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8. Тия "тайни" са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?
9. Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10. Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11. Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да "Му е нужно да" внимава в него.
12. Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13. Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14. Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15. Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16. Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17. Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, "пак" ще станеш като зора.
18. Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19. Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20. А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
| 
