1. Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2. Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3. Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4. Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5. Издигна против мене "укрепления"; и окръжи ме с горест и труд.
6. Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7. Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8. Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9. Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10. Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11. Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
12. Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
13. Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14. Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15. Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
16. При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17. Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18. И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми "като отдалечена" от Господа.
19. Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20. Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21. "Обаче", това си наумявам, поради което имам и надежда:
22. Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24. Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
25. Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26. Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27. Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28. Нека седи насаме и мълчи, когато "Господ" му го наложи.
29. Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30. Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31. Защото Господ не отхвърля до века.
32. Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33. Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34. Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35. Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36. Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37. Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38. Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39. Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40. Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41. Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, "Който е" на небесата, "и нека речем":
42. Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43. Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44. Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45. Направил си ни като помия и смет всред племената.
46. Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47. Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48. Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49. Окото ми пролива "сълзи" и не престава, защото няма отрада.
50. Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51. Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52. Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53. Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54. Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55. Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56. Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57. Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.
58. Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59. Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60. Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61. Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62. Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.
63. Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64. Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65. Ще им дадеш, "като" клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66. Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
| 
