Неемия, Chapter 4

1. А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.    2. И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?    3. А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи "по него", ще събори каменната им стена.    4. Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.    5. Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.    6. Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината "от височината" си; защото людете имаха присърце работата.    7. Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;    8. и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.    9. А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи "да пазят" против тях денем и нощем, "понеже се бояхме" от тях.    10. Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.    11. А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.    12. И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.    13. Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.    14. И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.    15. А когато неприятелите ни чуха, че "намерението им" било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.    16. И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха {Еврейски: Бяха зад.} целия Юдов дом.    17. Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;    18. и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.    19. И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;    20. затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.    21. Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.    22. И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.    23. И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки "държеше" оръжието си "даже, когато отиваше" на водата "да се мие".