1. (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,
2. И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3. Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни "неща";
4. Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5. Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6. От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7. Ни един "от тях" не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8. (Защото "толкова" скъп е откупът на душата им, Щото "всеки" трябва да се оставя от това за винаги),
9. Та да живее вечно И да не види изтление.
10. Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво "с тях" погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11. Тайната им мисъл е, "че" домовете им "ще траят" вечно, "И" жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12. Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13. Това е пътят на безумните; Но пак "идещите" подир тях човеци одобряват думите им. (Села).
14. Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.
15. Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)
16. Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17. Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на "друг" подир него,
18. Ако и да е облажавал душата си приживе, И "човеците" да те хвалят, когато правиш добро на себе си,
19. Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.
20. Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
| 
