Римляни, Chapter 9

1. Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,    2. че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.    3. Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;    4. които са израилтяни, на които "принадлежат" осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;    5. чиито са и отците, и от които "се роди" по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.    6. Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;    7. нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", "каза Бог", "ще се наименува твоето потомство".    8. Значи, не чадата, "родени" по плът, са Божии чада; но чадата, "родени" според обещанието се считат за потомство.    9. Защото това беше нещо обещано, "понеже каза": "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".    10. И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, "сиреч", от нашия отец Исаака,    11. макар че "близнаците" не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,    12. рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";    13. както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".    14. И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!    15. Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".    16. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.    17. Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".    18. И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.    19. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?    20. Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?    21. Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена "употреба"?    22. А "какво ще кажем", ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, "предмети" на гнева Си, приготвени за погибел,    23. и "е търпял", за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, "предмети" на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -    24. над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?    25. както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";    26. И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".    27. А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, "Само" остатък" от тях" ще се спаси;    28. Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] "от Него"", Като го извърши и свърши скоро.    29. И както Исаия е казал "в" по-предишно "място: ""Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".    30. И тъй, какво да кажем? "Това", че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;    31. а Израил, който търсеше закон за "придобиване" правда, не стигна до такъв закон.    32. Защо? затова, че не "го търси" чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който "хората" се спъват;    33. както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".