Песен на песните, Chapter 2

1. Аз съм роза Саронова И долински крем.    2. Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.    3. Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.    4. Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.    5. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.    6. Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.    7. Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта "ми" преди да пожелае.    8. Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.    9. Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.    10. Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;    11. Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;    12. Цветята се явяват по земята, Времето на "птичето" пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;    13. По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.    14. О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.    15. Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.    16. Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе "стадото си" между кремовете.    17. Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.