1 Коринтяни, Chapter 4

1. Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.    2. При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.    3. А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.    4. Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.    5. Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.    6. И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.    7. Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?    8. Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;    9. защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;    10. ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.    11. Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме.    12. трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;    13. като ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.    14. Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.    15. Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.    16. Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.    17. По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.    18. Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.    19. Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.    20. Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.    21. Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?