1 Царе, Chapter 23

1. След това известиха на Давида казвайки: Ето, филистимците воюват против Кеила и разграбват гумната.    2. Затова Давид се допита до Господа, като каза: Да ида ли да поразя тия филистимци? И Господ каза на Давида: Иди та порази филистимците и избави Кеила.    3. А мъжете на Давида му рекоха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече ако отидем в Кеила против филистимските войски!    4. Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ пак се допита до Господа. И Господ му отговори казвайки: Стани слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.    5. Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, воюва против филистимците, взе добитъка им, и порази ги с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.    6. А когато Авиатар Ахимелеховият син прибягна при Давида в Кеила, той слезна с ефод в ръката си.    7. И извести се на Саула, че Давид е дощъл в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми, защото, щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.    8. Затова Саул свика всичките люде на война, да слязат в Кеила за да обсадят Давида и мъжете му.    9. Но Давид като се научи, че Саул кроил зло против него, рече на свещеника Авиатара: Донеси тук ефода.    10. И Давид каза: Господи Боже Израилев, слугата Ти чу положително, че Саул възнамерявал да дойде Кеила да съсипе града поради мене.    11. Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул според както чу слугата Ти? Господи Боже Израилев, моля Ти се, яви на слугата Си. И рече Господ: Ще слезе.    12. Тогава каза Давид: Кеилските мъже ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка? И рече Господ: Ще предадат.    13. Тогава Давид и мъжете му, около шестотин души, се дигнаха та излязоха от Кеила, и отидоха гдето можеха. И извести се на Саула, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа да излезе.    14. А Давид живееше в пустинята в недостъпни места, и седна в хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.    15. И тъй Давид, като видя, че Саул бе излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.    16. Тогава Ионатан, Сауловият син, стана та отиде при Давида в дъбравата та укрепи ръката му в Бога.    17. И рече му: Не бой се; защото ръката на баща ми Саула няма да те намери; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда втория след тебе; да! и баща ми Саул знае това.    18. И те двамата направиха завет пред Господа; и Давид остана вътре в дъбравата, а Ионатан отиде у дома си.    19. Тогава зифците дойдоха при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид у нас в недостъпни места вътре в дъбравата, на хълма Ехела, който е на юг от Есимон?    20. Сега, прочее, царю, слез според всичкото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката на царя.    21. И рече Саул: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте.    22. Идете, прочее, уверете се още по-точно, научете се, и вижте мястото, гдето е свърталището му, и коя го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.    23. И тъй, вижте и научете се, в кое от всичките скришни места се крие, а когато се върнете при мене с положително известие, ще отида с вас; и, ако е в тая земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.    24. И те станаха та отидоха в Зиф преди Саула. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, на полето на юг от Иесимон.    25. И тъй, Саул и мъжете му отидоха да го търсят; защото беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон; и Саул, като чу, завтече се след Давида в пустинята Маон.    26. И Саул ходеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна на хълма; и Давид побърза да побегне от Саула, защото Саул и мъжете му обикаляха Давида и мъжете му, за да ги хванат.    27. Но дойде вестител при Саула та рече: Побързай да дойдеш, защото филистимците нападнаха земята.    28. Затова, Саул се върна от преследването на Давида и отиде против филистимците, по която причина нарекоха онова място Селаамалекот.