2 Коринтяни, Chapter 12

1. Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.    2. Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.    3. И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),    4. който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.    5. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.    6. (Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене).    7. А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън ( Или: Мъченически кол. ) в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.    8. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;    9. и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.    10. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.    11. Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.    12. Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.    13. Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!    14. Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата.    15. А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повeче, вие по-малко ли ще ме обичате?    16. Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче като хитър съм ви уловил с измама.    17. Изкорестих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?    18. Помолих Тита да отиде при вас, и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?    19. Още ли мислите, че ние се възхищаваме пред вас? Не, пред Бога говорим това в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.    20. Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големотвувания, безредици;    21. Да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.