2 Коринтяни, Chapter 4

1. Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;    2. но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.    3. Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, –    4. за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.    5. (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).    6. Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.    7. А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.    8. Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;    9. гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.    10. Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.    11. Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.    12. Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.    13. А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;    14. понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.    15. Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.    16. Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.    17. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,    18. които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.