Деяния, Chapter 27

1. И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.    2. И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.    3. На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.    4. и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.    5. И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.    6. Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.    7. И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.    8. И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.    9. Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:    10. Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.    11. Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,    12. И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.    13. И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.    14. Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;    15. и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.    16. И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;    17. и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.    18. И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.    19. И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.    20. И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.    21. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.    22. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;    23. защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,    24. Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.    25. Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.    26. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.    27. А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.    28. И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.    29. Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.    30. И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,    31. Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.    32. Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.    33. А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.    34. Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.    35. И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.    36. От това всички се ободриха, та ядоха и те.    37. И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.    38. И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.    39. И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.    40. И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.    41. Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.    42. И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.    43. Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,    44. а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.