Деяния, Chapter 9

1. А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника    2. и поиска от него писма но синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.    3. И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.    4. И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?    5. А той рече: Кой си ти, Господи? И той отговори: Аз съм Исус, когото ти гониш.    6. Но стани, влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.    7. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.    8. И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.    9. И прекара три дни без да види, и не яде нито пи.    10. А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение; Анание! А той рече; Ето ме, Господи.    11. И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един Тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;    12. и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него за да прогледа.    13. Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим.    14. И тука имал власт от първосвещениците да върже всички, които призовават твоето име.    15. А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява моето име пред народите и царе и пред Израиляните;    16. защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми.    17. И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, -- същият Исус който ти се яви на пътя, по който ти идеше, -- за да прогледаш и да се изпълниш с Светия Дух.    18. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.    19. А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.    20. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син.    21. И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при първосвещениците?    22. А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.    23. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;    24. но техният заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите деня и нощя за да го убият,    25. но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.    26. И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.    27. Но Варнава го взе та то доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.    28. И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господнето име.    29. И говореше и се препираше с гръцките Юдеи. а те търсеха случай да го убият.    30. Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.    31. И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.    32. И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и светиите, които живееха в Лида.    33. И там намери един човек на име Еней, който бе пазел легло осем години, понеже беше парализиран.    34. И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, направи леглото си. И веднага той стана.    35. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле видяха, и се обърнаха към Господа.    36. А в Иопия имаше една ученица на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.    37. И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.    38. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.    39. И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него та плачеха, и, му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.    40. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.    41. И той и подаде ръка и я изправи; после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.    42. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.    43. А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си Симон.