Изход, Chapter 1

1. Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:    2. Рувим, Симеон, Левий и Юда,    3. Исахар, Завулон, и Вениамин,    4. Дан и Нефталим, Гад и Асир.    5. Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.    6. И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.    7. А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях.    8. Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.    9. И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;    10. елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.    11. Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.    12. Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните.    13. Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;    14. огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.    15. При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:    16. Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат , ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.    17. Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетския цар, а оставяха живи мъжките деца.    18. Тогава египетския цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?    19. И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.    20. Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.    21. И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.    22. Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.