Изход, Chapter 15

1. Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.    2. Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.    3. Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.    4. Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.    5. Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.    6. Десницата Ти, Господи, се прослави в сила Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.    7. С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.    8. От духането на ноздрите Ти вадите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада, Бездните се сгъстиха всред морето.    9. Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.    10. Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.    11. Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?    12. Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.    13. С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.    14. Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,    15. Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.    16. Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.    17. Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.    18. Господ ще царува до вечни векове.    19. Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето.    20. Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всички жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,    21. а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.    22. Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намериха вода.    23. После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера).    24. Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?    25. А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им положи повеление и наредба и там ги опита, като рече:    26. Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.    27. После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.