1. А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: Дай ми чада, иначе аз ще умра.
2. А Яков се разгневи на Рахил и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
3. А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.
4. И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.
5. И Вала зачна и роди син на Якова.
6. Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан.
7. И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.
8. Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефтали짧.
9. Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа, та я даде на Якова за жена.
10. И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.
11. И рече Лия: Щастие дойде; затова го наименува Гад.
12. И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Якова.
13. Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир§.
14. И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15. А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16. И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.
17. И Бог послуша Лия; и тя зачна, и роди пети син на Якова.
18. Тогава рече Лия:Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар.
19. И Лия пак зачна, и роди шести син на Якова.
20. И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон.
21. И после роди дъщеря, която наименува Дина.
22. След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
23. Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.
24. И наименува го Иосиф§§, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.
25. А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26. Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27. А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
28. Рече още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.
29. А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.
30. Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?
31. А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и стадото ти;
32. ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра, и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.
33. И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.
34. И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.
35. И тъй, в същия ден, Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове
36. и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
37. Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор, и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
38. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,
39. то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.
40. И Яков отлъчваше агнетата, и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно и не ги тури с Лавановите овци.
41. И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
42. А когато те бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.
43. Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
| 
