Битие, Chapter 37

1. А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.    2. Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.    3. А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.    4. Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.    5. А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.    6. Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:    7. Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.    8. А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.    9. А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.    10. Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?    11. И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.    12. А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,    13. Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.    14. И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.    15. И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?    16. А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото .    17. И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.    18. А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.    19. Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.    20. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.    21. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.    22. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така , за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.    23. И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.    24. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.    25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.    26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?    27. Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.    28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.    29. А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.    30. И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?    31. Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,    32. изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.    33. И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.    34. И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.    35. И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.    36. А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.