Евреи, Chapter 11

1. А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.    2. Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.    3. С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.    4. С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.    5. С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.    6. А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.    7. С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.    8. С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.    9. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.    10. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.    11. С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.    12. Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.    13. Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.    14. А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;    15. и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.    16. Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.    17. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, –    18. оня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".    19. като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, – отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.    20. С вяра Исаак благослови, Якова и Исава даже за бъдещите неща.    21. С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Йосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.    22. С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.    23. С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се боеха от царската заповед,    24. С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря    25. и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,    26. като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.    27. С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.    28. С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.    29. С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.    30. Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.    31. С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.    32. И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;    33. които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,    34. угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.    35. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.    36. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;    37. с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;    38. те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,    39. Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,    40. да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.