Евреи, Chapter 4

1. И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.    2. Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.    3. Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: – "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.    4. Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";    5. а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".    6. И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които по-напред се благовести, не са влезли поради неверието ( Или: Непокорството ) си,    7. затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърдцата си".    8. Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.    9. Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. ( Виж. ст. 4. )    10. Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.    11. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.    12. Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърдцето.    13. И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.    14. И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.    15. Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.    16. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.