Исая, Chapter 63

1. Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говори с правда, Мощен да спасявам.    2. Защо е червено облеклото Ти. И дрехите Ти подобни на ония на човек , който тъпче в лин?    3. Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта ми попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.    4. Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.    5. Аз разгледах, но нямаше кой да подкрепя; И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.    6. Аз стъпках племената в гнева Си, Опитах ги с яростта Си, И излях кръвта им на земята.    7. Ще спомена милосърдията Господни, Причините за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростта Си, И според премногото Си милости.    8. Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.    9. Във всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.    10. Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.    11. Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, и казваха : Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -    12. Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? -    13. Който ги води през бездната, Както кон през пасбище, без да се препънат?    14. Духът Господен ги успокои Като добитък, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.    15. Погледни от небесата И виж от светото Си славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.    16. Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.    17. Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.    18. Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.    19. Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.