1. Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2. Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3. Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4. Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5. Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6. Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7. Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8. Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9. Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10. Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11. Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12. Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13. Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14. Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15. Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16. Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17. Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18. Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19. Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20. Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -
21. Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22. Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23. Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24. Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25. Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26. Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27. И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -
28. При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
| 
