1. Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2. Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3. От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4. Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5. Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6. Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7. Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8. Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9. А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10. Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11. Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12. Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13. Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14. Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15. Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16. И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17. През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18. Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19. Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20. Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21. Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22. Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23. Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24. Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25. Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26. Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27. Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28. Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29. Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30. Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31. Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
| 
