1. Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2. Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3. Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4. Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5. Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6. Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7. Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8. Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9. Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10. Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11. Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12. Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13. Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14. Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15. Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16. Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17. Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18. Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19. Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20. Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21. Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22. На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23. Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24. Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25. Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26. Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27. Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28. Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29. Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30. Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31. Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32. Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33. На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34. Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
| 
