Лука, Chapter 10

1. След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.    2. И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.    3. Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.    4. Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.    5. И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!    6. И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.    7. И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.    8. И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,    9. и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.    10. А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:    11. И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.    12. Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.    13. Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.    14. Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.    15. И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш.    16. Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.    17. И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.    18. А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.    19. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.    20. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.    21. В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.    22. Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.    23. И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.    24. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.    25. И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?    26. А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?    27. А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".    28. Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.    29. Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?    30. В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.    31. А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.    32. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.    33. Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,    34. приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.    35. И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.    36. Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?    37. Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!    38. И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.    39. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.    40. А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.    41. Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,    42. но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.