Лука, Chapter 16

1. Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.    2. И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.    3. Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.    4. Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.    5. И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?    6. А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.    7. После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.    8. И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.    9. И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища.    10. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.    11. И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?    12. И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?    13. Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.    14. Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.    15. И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.    16. Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.    17. Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.    18. Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.    19. Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.    20. Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,    21. като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.    22. Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.    23. И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия.    24. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.    25. Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.    26. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.    27. А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;    28. защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.    29. Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.    30. А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.    31. И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.