Лука, Chapter 18

1. Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:    2. В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.    3. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.    4. Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,    5. пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.    6. И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!    7. А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?    8. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?    9. И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:    10. Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.    11. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.    12. Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.    13. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.    14. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.    15. Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.    16. Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.    17. Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.    18. И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?    19. А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.    20. Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";    21. а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.    22. Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!    23. Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.    24. И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!    25. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.    26. А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?    27. А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.    28. А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.    29. А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,    30. който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.    31. И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.    32. Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,    33. и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.    34. Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.    35. А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.    36. И като чу, че минава народ, попита какво е това.    37. И казаха му, че Исус назарянинът минава.    38. Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!    39. А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!    40. И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:    41. Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,    42. Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.    43. И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.