1. А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.
2. И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
3. Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
4. и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
5. И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
6. И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
7. И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
8. И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
9. А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
10. А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
11. и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
12. И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
13. И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
14. И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
15. И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
16. защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
17. И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
18. защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
19. И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
20. Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21. Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22. Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
23. И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
24. Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
25. А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
26. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младия, и който началствува -- като онзи, който слугува.
27. Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
28. А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
29. Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
30. да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
31. [И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
32. но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33. Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
34. А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
35. И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
36. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
37. защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
38. И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
39. И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
40. И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
41. И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
42. Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
43. И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
44. И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
46. Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
47. Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
48. А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
49. И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
50. И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
51. а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
52. А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
53. когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
54. И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55. И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56. И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57. А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
58. След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
59. И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
60. А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
61. И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62. И излезе вън, та плака горко.
63. И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
64. и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
65. И много други хули изговориха против Него.
66. И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
67. Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
68. и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
69. Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
70. И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
71. А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
| 
