1. А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
2. И намериха камъка отвален от гроба.
3. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
4. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
5. И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6. Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7. като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8. И спомниха си думите му.
9. И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10. А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
11. А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
12. А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13. И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
14. И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
15. И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16. Но очите им се удържаха да Го не познаят.
17. И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18. И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19. И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
20. и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
21. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
22. При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23. и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24. И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25. И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26. Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27. И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
28. И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29. Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33. И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34. които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35. Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36. И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
37. А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38. И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39. Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40. И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
41. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42. И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
43. И взе та яде пред тях.
44. И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45. Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
46. И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47. и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
48. Вие сте свидетели на това.
49. И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
50. И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
51. И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
52. И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53. и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
| 
