Марко, Chapter 11

1. И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:    2. Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.    3. И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.    4. И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.    5. И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?    6. А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.    7. И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.    8. И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други -- клони, като ги сечеха от нивите.    9. И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!    10. Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините!    11. И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.    12. А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.    13. И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.    14. И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.    15. И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.    16. И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.    17. И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".    18. И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.    19. А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.    20. И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен.    21. И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.    22. А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.    23. Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.    24. Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.    25. И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.    26. [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].    27. И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:    28. С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това?    29. Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.    30. Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми.    31. И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем -- От небето, ще каже -- Тогава защо не го повярвахте?    32. Но ако речем: От човеците, -- бояха се от народа; защото всички искренно считаха Йоана за пророк.    33. И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.