Марко, Chapter 4

1. И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.    2. И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:    3. Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.    4. И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.    5. Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;    6. а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.    7. И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.    8. А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.    9. И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.    10. И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.    11. И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;    12. тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].    13. И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?    14. Сеячът сее словото.    15. А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.    16. Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;    17. нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.    18. Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;    19. а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.    20. А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.    21. И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?    22. Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.    23. Ако има някой уши да слуша, нека слуша.    24. Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.    25. Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.    26. И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;    27. и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.    28. Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.    29. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.    30. При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?    31. То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;    32. но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.    33. С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.    34. А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.    35. И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.    36. И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.    37. И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.    38. А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?    39. И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.    40. И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?    41. И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?