1. И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
2. И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.
3. Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.
4. И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.
5. А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;
6. защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.
7. И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.
8. И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.
9. И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10. И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.
11. И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?
12. А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? -- писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.
13. Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.
14. И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.
15. И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.
16. И Той ги попита: 3а какво се препирате с тях?
17. И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18. И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.
19. А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.
20. И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21. И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.
22. И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
23. А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
24. Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.
25. А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.
26. И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.
27. Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.
28. И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29. И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].
30. И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.
31. Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.
32. Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат.
33. И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?
34. А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
35. И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
36. Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им:
37. Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.
38. Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.
39. А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.
40. Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.
41. Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.
42. А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.
43. И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44. [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
45. И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
46. [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
47. И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
48. дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
49. Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].
50. Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
| 
