1. Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4. и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5. Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6. А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
7. Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9. И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12. Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13. А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14. Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15. Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
16. Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17. И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
18. Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19. и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20. Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21. А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
22. А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
23. Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
24. И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25. Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
26. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27. и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28. също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
29. И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
30. И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
31. А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
32. И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
33. Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
34. А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
| 
