1. (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2. Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3. Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4. Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5. Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6. Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7. От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8. Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9. Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10. Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11. Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12. При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13. Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14. Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15. И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16. Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17. Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18. Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19. Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20. Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21. Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22. Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23. Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24. Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25. Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26. Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27. Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28. Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29. Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30. Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31. Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32. Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33. Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34. Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35. Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
| 
