Псалми, Chapter 88

1. (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе    2. Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.    3. Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.    4. Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,    5. Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.    6. Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.    7. Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).    8. Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.    9. Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.    10. На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села).    11. В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта§ верността Ти?    12. Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?    13. Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.    14. Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?    15. От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.    16. Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.    17. Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.    18. Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.