Псалми, Chapter 90

1. (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,    2. Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.    3. Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.    4. Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.    5. Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;    6. Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.    7. Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.    8. Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си    9. Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.    10. Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.    11. Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?    12. Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.    13. Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.    14. Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.    15. Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.    16. Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.    17. И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.