Римляни, Chapter 15

1. Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.    2. Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.    3. Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: – "Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене".    4. Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.    5. А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса.    6. щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.    7. Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.    8. Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите,    9. и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано:– "Затова ще Те хваля между народите, И на името ти ще пея".    10. И пак казва: – "Развеселете се, народи, с любовта Му".    11. И пак: – "Хвалете Господа, всички народи, И да Го славословят всички люде".    12. И пак Исаия казва: "Ще се яви Иесаевият корен", и, "Който ще се надигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите".    13. А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.    14. И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени от всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.    15. Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат,    16. да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.    17. И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.    18. Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,    19. със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.    20. Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, – не там гдето беше вече известно Христовото име, да не би да гради на чужда основа;    21. но, както е писано: – "Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули"    22. Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.    23. Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,    24. на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите до там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.    25. А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.    26. Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.    27. Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.    28. Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас в Испания.    29. И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на ] Христа.    30. А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Хртистос, и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружават усърдна молитва към Бога за мене,    31. та да се избави от противниците на вярата в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;    32. и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас.    33. А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин.