Песен на песните, Chapter 7

1. Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;    2. Пъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;    3. Двете ти гърди са като две сърнета близнета;    4. Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;    5. Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.    6. Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!    7. Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.    8. Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,    9. И устата ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.    10. Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.    11. Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,    12. Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.    13. Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.