Захария, Chapter 4

1. И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.    2. И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седем светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,    3. и край него две маслинени дървета, едно отдясно на чашата е едно отляво й.    4. И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?    5. И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не зная, господарю мой?    6. Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето, Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;    7. Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!    8. При това, Господното слово дойде към мене и рече: -    9. Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.    10. Защото кой презира тоя ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, сиреч, тия седем, Които са очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.    11. Тогава отговаряйки ме рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.    12. И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато?    13. А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой.    14. Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.