1. И помоли се Ана и рече:\blgpar Възвесели се сърдцето ми в Господа:\blgpar Въздигна се рогът ми чрез Господа:\blgpar Разшириха се устата ми против неприятелите ми,\blgpar Защото се възвеселих в спасението ти.
2. Няма свят както е Господ;\blgpar Защото няма друг освен тебе.\blgpar Нито канара като нашия Бог.
3. Не продължавайте да говорите горделиво:\blgpar Да не излезе велеречие из устата ви;\blgpar Защото Господ е Бог на знания,\blgpar И от него се претеглюват делата.
4. Лъковете на силните се стриха:\blgpar А немощните се препасаха със сила.
5. Ситите се цениха за хляб;\blgpar А гладните престанаха.\blgpar Даже и неплодната роди седем;\blgpar А многочадната изнемощя.
6. Господ умъртвяха, и съживява:\blgpar Низводи в ад, и възводи.
7. Господ осиромашава, и обогатява:\blgpar Смирява, и възвишава.
8. Въздига бедния от пръстта,\blgpar И възвишава сиромаха от гноя,\blgpar За да ги направи да седнат между князовете,\blgpar И да ги направи да наследят славен престол;\blgpar Защото са Господни стълповете на земята,\blgpar И тури вселенната на тях.
9. Ще пази нозете на светите си;\blgpar А нечестивите ще погинат в тъмнината;\blgpar Понеже със сила не ще се преукрепи человек.
10. Противниците на Господа ще се стрият:\blgpar Ще гръмне от небето върх тях;\blgpar Господ ще съди краищата на земята;\blgpar И ще даде крепост на царя си,\blgpar И ще възвиши рога на помазаника си.
11. Тогаз си отиде Елкана в Рама у дома си. А детето слугуваше Господу пред Илия свещеника.
12. А Илиевите синове бяха лоши человеци: не познаваха Господа.
13. И обичаят на свещениците към людете беше такъв: когато някой приносяше жъртва, като се вареше месото дохождаше слугата на свещеника с тризъбна вилица в ръка
14. и задълбаваше я в коноба или в котела или в котлето или в гърнето; и каквото издигнеше вилицата, влимаше го свещеникът за себе си. Така правеха в Сило на всичките Израиляни които дохождаха там.
15. Още и преди да изгорят тлъстината дохождаше слугата на свещеника та казваше на человека който приносеше жъртвата: Дай на свещеника месо за печене; защото не ще да вземе от тебе месо варено, но сурово.
16. И ако му речеше человекът: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогаз му отговаряше: Не, но сега ще дадеш: ако ли не, ще взема със сила.
17. Така грехът на младите беше твърде голям пред Господа; защото человеците се отвращаха от жъртвата Господня.
18. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.
19. И майка му правеше му горна дреха малка та му донасяше всяка година когато възлазяше с мъжа си за да принесе годишната жъртва.
20. И благослови Илий Елкана и жена му и говореше: Господ да ти възведе семе от тази жена вместо заема който си заемнал Господу! И отидоха на мястото си.
21. И посети Господ Ана; и зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил порасна пред Господа.
22. А Илий беше много стар; и чу всичко що правеха синовете му на всичкия Израил, и че лежеха с жените които се събираха на чети при дверите на скинията на събранието.
23. И рече им: Защо правите таквиз работи? понеже аз слушам лоши работи за вас от всички тези люде.
24. Недейте, чада мои; защото не е добър слухът който аз слушам: вие правите людете Господни да стават престъпници.
25. Ако съгреши человек на человека, Бог ще го съди, но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не се покоряваха на гласа на отца си; защото Господ искаше да ги умъртви.
26. А детето Самуил растеше, и благоугождаваше и Господу и на человеците.
27. И дойде един Божий человек при Илия та му рече: Така говори Господ: Не открих ли се явно на отеческия ти дом когато бяха те в Египет у Фараоновия дом?
28. И не избрах ли него от всичките племена на Израиля за свещеник мене за да приноси жъртва на олтаря ми, да гори темян, да носи ефод пред мене? И не дадох ли на дома на отца ти всичките приношения от Израилевите синове?
29. Защо ритате жъртвата ми и приношението ми което заповядах да правят в жилището ми, и славиш синовете си повече от мене, за да се тлъстите с по-доброто от всичките приношения на Израиля людете ми?
30. За това Господ Бог Израилев говори: Аз думах наистина че домът ти и домът на отца ти щяха да ходят пред мене до века; но сега Господ говори: Далеч от мене; защото онези които ме славят ще ги прославя, а онези които ме презират ще се обезчестят.
31. Ето, идат дните когато ще пресека мишцата ти и мишцата на отеческия ти дом, щото не ще да има стар человек в дома ти.
32. И ще видиш в жилището ми утеснение между всичките благости които ще се дават на Израиля; и не ще да има старец в дома ти във век.
33. И онзи от твоите когото не отсека от олтаря си ще бъде за да изнурява очите ти и да прави да истаява душата ти; и всичките внуци на дома ти ще се скончават в среден възраст.
34. И това ще ти бъде знамение което ще дойде върх двамата ти синове, върх Офния и Финееса: в един ден ще умрат и двамата.
35. И ще въздигна за себе си верен свещеник да прави според сърдцето ми и според душата ми; и ще му съградя непоколебим дом; и ще ходи пред помазаника ми във век.
36. И всеки който остане в дома ти ще дохожда да припада нему за малко сребро и за един хляб, и ще говори: Определи ме, моля, в някоя от свещеническите служби за да ям един уломък хляб.
| 
