1. И излезе Израил против Филистимците на бой и разположи стана си близу при Евен-езер; а Филистимците разположиха стана си в Афек.
2. И опълчиха се Филистимците против Израиля; и когато се разпростря боят, поразен бе Израил пред Филистимците, и бидоха убити на полето в сражението до четири тисящи мъже.
3. А като дойдоха людете в стана, рекоха Израилевите старейшини: Защо ни порази Господ днес пред Филистимците? Нека вземем при себе си от Сило ковчега на завета Господен, и като дойде всред нас ще ни избави от ръката на неприятелите ни.
4. И пратиха людете в Сило та дигнаха от там ковчега на завета на Господа на Силите който седи на херувимите; и двамата Илиеви синове, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.
5. И като дойде ковчегът на завета Господен в стана, всичкий Израил възкликна с голям глас, щото поехтя земята.
6. И като чуха Филистимците гласа на възклицанието рекоха: Що значи гласът на това голямо възклицание в стана на Евреите? И научиха се че ковчегът Господен дошел в стана.
7. И уплашиха се Филистимците, защото говореха: Бог дойде в стана. И рекоха: Горко нам! защото не е ставало таково нещо вчера и завчера.
8. Горко нам! кой ще ни избави от ръката на тези крепки богове? Те са боговете които поразиха Египтяните с всякаква язва в пустинята.
9. Укрепете се, Филистимци, бъдете като мъже, за да не станете раби на Евреите, както те станаха раби вам: бъдете мъже та се бийте с тях.
10. Тогаз се биха Филистимците; и поразен бе Израил, и побягна всеки в шатъра си; и стана поражение много голямо, защото паднаха от Израиля тридесет тисящи пешци.
11. И ковчегът Божий биде хванат; и двамата Илиеви синове, Офний и Финеес, умряха.
12. И завтече се от боя един человек от Вениамина та отиде в Сило в истия ден, и дрехите му раздрани, и пръст на главата му.
13. И като стигна, ето, Илий седеше на стола при страната на пътя та гледаше, защото сърдцето му трепереше за Божия ковчег. И като дойде человекът в града та извести това, извика всичкият град.
14. И чу Илий гласа на вика, и рече: Що е гласът на този гълч? И человекът дойде набързо та извести на Илия.
15. Тогаз беше Илий на деветдесет и осем години; и очите му бяха отъпели та не можеше да вижда.
16. И рече человекът на Илия: Аз съм който дойдох от боя, и побегнах аз от боя днес. И рече: Що стана, чадо мое?
17. И отговори вестителят и рече: Побягна Израил пред Филистимците, и още голямо поражение стана в людете, и още и двамата ти синове, Офний и Финеес, умряха, и ковчегът Божий се хвана.
18. И щом помена за ковчега Божий, Илий падна от стола възнак откъм вратата, и строши се вратът му, и умря; защото беше стар человекът и тежък. И той съди Израиля четиридесет години.
19. И снаха му, жената на Финееса, понеже беше непраздна, готова да роди, щом чу известието че ковчегът Божий се хвана, и че свекър й и мъжът й умряха, прегърби се и роди, защото дойдоха на нея болезните й.
20. И в което време умираше, жените които стоеха около нея рекоха й: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори нито даде внимание.
21. И нарече детето Ихавод, и говореше: Славата побегна от Израиля; (защото ковчегът Божий се хвана, и защото свекър й и мъж й умряха.)
22. И рече: Славата побегна от Израиля, защото ковчегът Божий се хвана.
| 
