1. В тридесет и шестото лето от царуването на Аса, Вааса Израилевът цар възлезе против Юда та съгради Рама, за да не оставя никого да излиза нито да влиза при Аса Юдиния цар.
2. Тогаз Аса извади сребро и злато из съкровищата на дома Господен и на царския дом та проводи на Венадада Сирийския цар който живееше в Дамаск, и рече:
3. Уговор има между мене и тебе и между отца би и отца ти: ето, пратих ти сребро и злато иди, развали уговора си с Вааса Израилевия цар, за да се оттегли от мене.
4. И послуша Венадад цар Аса та проводи началниците на силите си против градовете на Израиля и поразиха Иион, и Дан, и Авел-маим, и всичките житници на Нефталимовите градове.
5. И като чу това Вааса, престана да гради Рама, и остави делото си.
6. А цар Аса взе със себе си всичкия Юда, та дигнаха каменете на Рама и дървата й с които градеше Вааса; и с тях съгради Гава и Масфа.
7. А в онова време Ананий гледачът отиде при Аса Юдиния цар Аса та му рече: Понеже си уповал на Сирийския цар, и не си уповал на Господа Бога твоего, затова избегна войнството на Сирийския цар из ръката ти.
8. Етиопяните и Ливианите не бяха ли голямо войнство, с многочислени колесници и конници? и понеже упова ти на Господа, предаде ги в ръката ти.
9. Защото очите Господни претичат през всичката земя, за да се покаже силен за онези които имат сърдцето си съвършено към него. В това си сторил безумие; за това от нине ще имаш боеве.
10. И разгневи се Аса на гледача, и тури го в тъмница, защото се разсърди против него за това. И утесни Аса няколко от людете в онова време.
11. И, ето, деянията на Аса, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Царете на Юда и на Израиля.
12. А в тридесет и деветото лято на царуването на Аса хвана го болест в нозете додето стана болестта му твърде тежка; нито в болестта си обаче потърси Господа, но лекарите.
13. И заспа Аса с отците си; и умря в четиридесет и първото лето на царуването си.
14. И погребоха го в гроба му който си изкопа в Давидовия град, и туриха го на одър пълен с благовоние и различни мироварени аромати; и направиха за него твърде много голямо горене от аромати.
| 
