1. И проводи Езекия по всичкия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия за да дойдат в Дома Господен в Ерусалим да направят пасха на Господа Бога Израилева.
2. Защото се съветва царят, и князовете му и всичкото събрание в Ерусалим да направят пасхата въ втория месец.
3. Понеже не могоха да я направят в онова време, защото нямаше доволно свещеници освещени, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.
4. И това нещо се видя угодно на царя и на всичкото събрание.
5. За това решиха да прогласят по всичкия Израил, от Вирсавее до Дан, да дойдат за да направят пасха на Господа Бога Израилева в Ерусалим; защото от много време не бяха направили според писаното.
6. И отидоха скороходците с писмата от царя и князовете му по всичкия Израил и Юда според заповедта на царя, и говореха: Синове Израилеви, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака, и на Израиля; и той ще се обърне към останалите от вас, колкото се избавихте от ръката на Асирийските царе.
7. И не ставайте както отците ви и както братята ви които нечествуваха на Господа Бога на отците си; и предаде ги в запустение както видите.
8. Сега не ожесточавайте врата си както отците ви: покорете се Господу, и влезте в светилището му което освети за винаги, и работете на Господа Бога вашего, за да отвърне яростта на гнева си от вас.
9. Защото ако се обърнете към Господа, братята ви и чадата ви ще намерят милост пред тези които са ги пленили, и ще се повърнат в таз земя; защото щедър и милостив е Господ Бог ваш, и няма да отвърне лицето си от вас ако се обърнете към него.
10. И преминаха скороходците из град в град през Ефремовата и Манасийната земя и до Завулона; но те им се присмяха и подиграха се с тях.
11. Но някои от Асира и Манасия и Завулона смириха се и дойдоха в Ерусалим.
12. А над Юда бе ръка Божия за да им даде едно сърдце да направят по заповедта на царя и на князовете според словото Господне.
13. И събраха се в Ерусалим много народ за да направят праздника на безквасните въ втория месец, събрание твърде голямо.
14. И станаха та отмахнаха олтарите които бяха в Ерусалим, и всичките олтари на темяна отмахнаха та ги хвърлиха в потока Кедрон.
15. И заклаха агнетата на пасхата в четиринадесетия ден на втория месец; и засрамиха се свещениците и Левитите та се осветиха, и внесоха всесъжения в дома Господен.
16. И застанаха на мястото си според чина си, според закона на Моисея Божия человек; и пръскаха свещениците кръвта като я вземаха от ръката на Левитите.
17. Защото бяха мнозина в събранието които не бяха се осветили; за това взеха Левитите товара да заколят агнетата на пасхата за всекиго който не беше чист, за да ги осветят Господу.
18. Понеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, и Манасия, Исахара, и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според писаното. Но Езекия се помоли за тях и рече: Благий Господ да бъде милостив на всекиго,
19. който управя сърдцето си за да търси Бога, Господа Бога на отците си, ако и не според очищението на светилището.
20. И послуша Господ Езекия та прости людете.
21. И направиха Израилевите синове които се намираха в Ерусалим праздника на безквасните седем дни с голямо веселие; и славословеха Левитите и свещениците Господа всеки ден с оръдия звучеще пред Господа.
22. И говори Езекия според сърдцето на всичките Левити които имаха добро знание за Господа; и ядяха през праздника седем дни, жъртвуваще примирителни жъртви, и славословеще Господа Бога на отците си.
23. И съветва се всичкото събрание да празднуват други седем дни; и празднуваха други седем дни с веселие.
24. Защото принесе Езекия Юдинът цар на събранието тисяща юнци и седем тисящи овци; и князовете принесоха на събранието тисяща юнци и десет тисящи овци; и осветиха се много свещеници.
25. И възвесели се всичкото Юдино събрание, и свещениците, и Левитите, и всичкото събрание което се стече от Израиля, и чужденците които дойдоха от Израилевата земя, и които живееха в Юда.
26. И стана голямо веселие в Ерусалим; защото от дните на Соломона Давидовия син, Израилевия цар, не бе ставало таквоз нещо в Ерусалим.
27. След това станаха Левитите, свещениците, та благословиха людете; и послуша се гласът им от Господа, и отиде молитвата им на небето, светото негово жилище.
| 
