1. Павел с Божията воля апостол Исус Христов, и Тимотей брат, към Божията църква която е в Коринт, и към всичките светии които са по всичка Ахаия:
2. Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.
3. Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всяко утешение,
4. който ни утешава във всяка наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога.
5. Защото както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христа се преумножава и утешението наше.
6. И скърбим ли, скърбим за вашето утешение и спасение което се действува чрез търпението на истите страдания, които страдаме и ние; ако ли се утешаваме, утешаваме се за вашето утешение и спасение;
7. и надеждата която имаме за вас е твърда; понеже знаем че както сте участници на страданията така и на утешението.
8. Защото не искаме да не знаете, братие, за нашата скърб която ни се случи в Азия, че твърде много се отеготихме, повече от силата си, така щото се отчаяхме и за живота си;
9. но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите;
10. който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави,
11. когато и вие с молитва съдействувате за нас, щото поради даденото нам чрез мнозина дарование да бъде за нас от много лица благодарение.
12. Защото нашата похвала е това, свидетелството на нашата съвест че ние с простота и искреност по Бога, не с плътска мъдрост, но с благодат Божия, поминахме на света, а най-много между вас.
13. Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете;
14. както ни отчасти и познахте че сме похвала вам, както и вие нам, в деня на Господа Исуса.
15. И с тази увереност исках да дойда при вас по-изпърво, за да имате втора благодат,
16. и през вас да мина в Македония, и пак от Македония да дойда при вас, и вие да ме изпроводите в Юдея.
17. И тъй, като беше това намерението ми, да ли съм лекоумно постъпил? или намерението ми е намерение плътско, за да бъде у мене ту: Ей, ей, ту: Не не?
18. Верен е Бог че словото ни към вас не стана Ей и Не.
19. Защото Исус Христос, Син Божий, проповяданият у вас от нас, от мене и Силуана и Тимотея, не стана Ей и Не, но в него стана Ей.
20. Защото всичките Божии обещания в него са Ей и в него Амин за слава Божия чрез нас.
21. А който ни утвърдява с вас в Христа, и който ни е помазал, е Бог;
22. който и запечата нас, и даде обручението на Духа в сърдцата ни.
23. И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа че понеже ви щадя не съм дошел още в Коринт:
24. не че имаме власт на вярата ви, но защото сме споспешници на радостта ви; понеже чрез вярата стоите.
| 
