1. Защото знаем че, ако се развали земната къща на нашето селение, имаме от Бога здание на небеса, дом неръкотворен, вечен.
2. Понеже в това и въздишаме, и желаем да се облечем с небесното наше жилище,
3. ако само облечени с него не се намерим голи.
4. Защото ние които сме в това селение стенем под бремето му, понеже искаме, не да се съблечем, но да се облечем още, за да бъде смъртното погълнато от живота.
5. И Бог е който за това истото ни създаде, който ни и даде обручението на Духа.
6. И тъй, понеже имаме винаги дързновение, и знаем че до когато се намерваме в тялото, отдалечени сме от Господа:
7. (защото с вярване ходим, а не с виждане,)
8. за това и дързновение имаме, и благоволяваме повече да излезем от тялото и да се въдворим при Господа.
9. За това и с ревност се стараем, въдворяваме ли се, отстраняваме ли се, да сме благоугодни нему.
10. Защото всинца трябва да се явим пред съдовището Христово, да приеме всеки според каквото е правил в тялото, добро или зло.
11. И тъй, като знаем страха Господен, человеците убеждаваме, а на Бога сме известни; надея се още че и на вашите съвести сме известни.
12. Защото не препоръчваме себе си на вас, но даваме ви причина да се хвалите с нас, за да има що да речете на тези които се хвалят от лице, а не от сърдце.
13. Защото ако сме се изумили, то за Бога; ако ли здраво мислим, то заради вас.
14. Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрял един за всичките, то всичките са умрели;
15. и умря за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрял и възкръснал за тях.
16. За това, ние от нине не знаем никого по плът; а пък, ако и да знаехме Христа по плът, но сега вече така го не знаем.
17. За то ако е някой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.
18. А всичко е от Бога, който ни примира със себе си чрез Исуса Христа, и даде нам служенето на примиряването;
19. сиреч, Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си като не вменяваше на человеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението.
20. И тъй, от Христова страна посланници сме, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.
21. Защото тогоз който грях не е знаял Бог за нас го грешен направи за да станем ние чрез него праведни пред Бога.
| 
