1. А някой си человек на име Анания, със жена си Сапфира, продаде стяжание,
2. и утаи от цената, със знанието и на жена си; и донесе една част и сложи я пред нозете на апостолите.
3. А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърдцето ти, да излъжеш Духа Светаго и да утаиш от цената на нивата?
4. Като стоеше непродадена, не беше ли твоя? и като се продаде, не беше ли в твоя власт? Защо тури това нещо в сърдцето си? Не си рекъл лъжа на человеци, но на Бога.
5. И като слушаше Анания тези думи падна и издъхна; и страх голям обзе всички които чуеха това.
6. И станаха по-младите, обвиха го, и изнесоха та го погребаха.
7. И като се минаха около три часа, влезе и жена му без да знае това що беше сe случило.
8. И Петър й отговори: Кажи ми, за толкоз ли продадохте нивата? И тя рече: Ей, за толкоз.
9. А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Духа Господен? Ето на вратата нозете на тези що погребаха мъжа ти, и тебе ще изнесат.
10. И падна на часа до нозете му и издъхна; а като влязоха момците намериха я мъртва, и изнесоха я та я погребаха при мъжа й.
11. И голям страх обзе всичката църква и всички които чуеха това.
12. И пак много знамения и чудеса биваха в народа чрез ръцете на апостолите; (и всички единодушно бяха в притвора Соломонов.
13. А от другите никой не смееше да се прилепява при тях; народът обаче ги имаше на почест.
14. И прилагаха се повече вярващи в Господа, множество мъже и жени;)
15. така щото изнасяха болните по улиците и слагаха ги на постелки и на одрове, да би поне сянката Петрова в минуването му да осени някого от тях.
16. Събираха се още в Ерусалим и множество от околните градове та носеха болни и страдащи от нечисти духове; и всички получаваха изцеление.
17. Тогаз стана първосвещеникът, и всички които бяха с него, що принадлежеха на Садукейската ерес, изпълнени със завист,
18. и туриха ръце на апостолите и затвориха ги в общата тъмница.
19. Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:
20. Идете и застанете в храма та говорете на народа всичките думи на този живот.
21. Те като чуха това на съвнуване влязоха в храма и поучаваха. А когато дойде първосвещеникът и които бяха с него, свикаха събора и всичкото старейшинство на синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
22. Но слугите като отидоха не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха
23. и рекоха: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите стояха вън пред вратата; и като отворихме не намерихме никого вътре.
24. И като чуха тези думи свещеникът и войводата на храма и първосвещениците, в недоумение бяха за тях какво ще бъде това.
25. И дойде някой си та им извести и каза: Ето тези человеци които турихте в тъмницата стоят в храма и поучават народа.
26. Тогаз отиде войводата със слугите и доведе ги, не на сила; защото се боеха от народа да ги не убият с камене.
27. И като ги доведоха поставиха ги пред събора; и попита ги първосвещеникът,
28. и рече: Не ви ли заръчахме и запретихме да не поучавате в това име? И, ето, напълнихте Ерусалим с вашето поучение, и искате да докарате върх нас кръвта на тогоз человека.
29. И отговори Петър и апостолите и рекоха: Подобава да се покоряваме повече Богу, нежели на человеците.
30. Бог на отците наши възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
31. Него Бог с десницата си въздигна за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля, и прощение на греховете.
32. И в тези неща свидетели нему сме ние и Дух Светий когото Бог даде на онези които го слушат.
33. А те като чуха това късаха се от яд, и наговаряха се да ги убият.
34. Но Фарисей някой си на име Гамалиил, законоучител, когото всичкий народ почиташе, стана в съборището и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35. и рече им: Мъже Израиляни, помислете си добре, какво ще направите върх тези человеци.
36. Защото преди тез дни повдигна се Тевда и казваше за себе си да е голям някой си, при когото се прилепиха до четиристотин души на чет; който биде убит, и всички които му се покоряваха разидоха се и изчезнаха.
37. След него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички които се поведоха след него разпръснаха се.
38. И сега ви казвам, оттеглете се от тези человеци и оставете ги; защото това намерение или това дело, ако би да е от человеци, ще се развали;
39. Ако ли е от Бога, не можете го развали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40. И послушаха го; и повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в името Исусово, и тъй ги пуснаха.
41. А те си отиваха от събора радостни, защото се сподобиха да претърпят безчестие за неговото име.
42. И всеки ден не преставаха от да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма и по къщите.
| 
