1. В третото лето на Кира Персийския цар откри се слово Даниилу, на когото името се казва Валтасасар; и словото бе истинно, и бедствията големи; и разбра словото и разумя видението.
2. В онези дни аз Даниил бях в сетувание три цели седмици:
3. хляб желателен не ядох, и месо и вино не влезе в устата ми, и ни еднъж не помазах себе си доде се изпълниха три цели седмици.
4. И в двадесет и четвъртия ден на първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър,
5. подигнах очите си и видях, и ето един человек облечен с ленени дрехи, и чреслата му бяха опасани с чисто злато Уфазко,
6. а тялото му бе като хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му като светила огнени, и мишците му и нозете му на глед като мед лъскава, и гласът на думите му като глас на народ.
7. И сам аз Даниил видях видението; а мъжете които бяха с мене не видяха видението; но треперане голямо нападна върх тях, и побегнаха да се скрият.
8. Аз прочее останах сам и видях това голямо видение; и не остана сила в мене, и благолепието ми се обърна в мене в тление, и не остана сила в мене.
9. чух обаче гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз бях нечувствен, паднал на лицето си, и лицето ми върху земята.
10. И, ето, ръка се допря до мене и ме подигна на колената ми и на дланите на ръцете ми.
11. И рече ми: Данииле, мъжу любезни, разумей словата които аз ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм проводен сега. И когато ми говори това слово дигнах се разтреперан.
12. И рече ми: Не бой се, Данииле: защото от първия ден в който даде ти сърдцето си за да разумяваш, и да смириш себе си пред Бога твоего, послушаха се думите ти, и аз дойдох заради думите ти.
13. Началникът обаче на Персийското царство ми противостоеше двадесет и един ден; но, ето, Михаил, един от първите началници, дойде да ми помогне; и аз останах там при Персийските царе.
14. Сега дойдох да те направя да разумееш що има да се случи на людете ти в сетните дни; защото видението е още за много дни.
15. И като ми говореше таквиз думи, турих лицето си на земята и станах ням.
16. И, ето, един в подобие на человечески синове допря се до устните ми. Тогаз отворих устата си та говорих, и рекох на оногоз който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението се върнаха болежите ми в мене, и не остана сила в мене.
17. И как може рабът на тогози моя господар да говори с тогози моя господар? В мене от нине няма никаква сила, но нито дихание остана в мене.
18. И допре се до мене пак като образ человечески и ме укрепи,
19. и рече: Не бой се, мъжу любезни: мир тебе! укрепи се, укрепи се! И като ми говореше укрепих се, и рекох: Да говори господарят ми; защото си ме укрепил.
20. И рече: Знаеш ли защо дойдох при тебе? А сега ще се върна да ратувам с началника на Персия; и когато излезна, ето, началникът на Гръция ще дойде.
21. Но ще ти възвестя писаното в писанието на истината; и няма никой който да помага с мене за тези работи освен Михаила началника ваш.
| 
